| Description | Всъщност това е едно малко по-различно парче от до сегашното ни себе изразяване , тъй като тук разказваме една напълно обикновена история, през нашият житейски поглед.
Представяме “цветето” , или “човекът” , заключен в една стъклена “бутилка” , в която се опитва да израсте такъв какъвто вътрешното му “аз” подсказва , но е притиснат от невидимите околни стени които го заобикалят .
“Цвете пепел” е и един от “отпадналите” тракове , ако можем така да го наречем, част от първият ни съвместен албум , за който съвсем скоро ще поднесем допълнителна информация.
Не очакваме от Вас да разберете парчето , а просто да му отдадете времето което заслужава … Приятно слушане .
Посланието е между редовете …
—————————————-—————————————
Текст, идея и изразяване: RapaNizze` & Sp0Ke
Музика и цялостен аранжимент : RapaNizze`
Цялостна звукообработка : Жо (RapaNizze`)
Запис: Звукозаписна лаборатория “Хралупата” (Варна), и Studio Decibel (София)
Арт: RapaNizze`
—————————————-—————————————
Следвай RapaNizze` :
https://www.facebook.com/RapaNizze/
https://www.instagram.com/rapanizze/
https://soundcloud.com/rapanizze
https://audiomack.com/artist/rapanizze
Следвай Sp0Ke:
https://www.facebook.com/sp0Ke/
http://www.reverbnation.com/sp0ke
https://soundcloud.com/sp0ke
Следвай 26/11:
https://www.facebook.com/2611CREW/
http://www.2611crew.com/
Merch: https://goo.gl/CCeR9T
—————————————-—————————————
Лирики: https://goo.gl/8xZzB7
Spotify:
Google Music:
BandCamp: https://goo.gl/2N2G9d
Изтегли: http://bit.ly/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB
26/11 © 2018 All Rights Reserved. |
|---|
| Lyrics | RapaNizze` (verse)
Поглеждам себе си във времето , избледняло отражение
Ме гонеше в ума ми , нанасяйки напрежение
За чуждо поведение , тялото боледуваше
Гледайки през витрината как човекът тъгуваше
За своето семейство, вече прочетена статия
Бездомникът без нищо от себе си дава емпатия
В кибритени кутийки е пламъкът на душата
Усещайки как се разпада светът от далечината
Той
Заровил мислите си във пепел на съществуване
Превърнат във картината отнесена за бракуване
Под кожата му обидите , в ледовете заспиваше
Погълнат от сълзите със които се пропиваше
Бутилката е суха , а на дъното и цвете
Засадено в почвата на един човек и ветровете
Коленичейки във кишата на съдбата пресечка
И за да стопли запалва кибритена клечка ...
Припев:
И ето пламъкът в очите ни превръща се във пепел
Щом да даваме от себе си , е нашата добродетел
Щом за други сме невидими , отрязани са крилете
Забравени във бутилката , изсъхнали като цвете
И ето пламъкът в очите ни превръща се във пепел
Щом да даваме от себе си , е нашата добродетел
Щом за други сме невидими , себе си запазете
Отваряйки бутилката , за родено в душата цвете
You might also like
Sp0Ke (verse)
Поглеждам себе си
Огледалото чупя с юмрука и нека живея със тия си белези
Нека ме питат какво ми се случи , нека и те се за мене тревожат
Писна ми сила и воля да давам за тия изгарящи моята кожа
Винаги става така
Винаги аз се прецаквам
Винаги тръгвам нахъсан, но на тъпака реда изчаквам
Винаги стигам последен, заобикаляйки преките пътища
Ако си мислиш, че незаслужил съм, копеле, мамка му, много ти лъжеш се
Вечер очите затварям си, мислите вън от главата са
Не мисля за нищо и никой, превъртял се въртя във кревата си
Срещам, но мен не ме срещат, помня, но мен не ме помнят
Стягам сърцето си в длан и към краката кръв изпомпвам
Поредно бягство, за да спася поредна част от мен, в пореден тъжен ден
В очите имам плам, очите ми горят, но вече не съвсем
Припев:
И ето пламъкът в очите ни превръща се във пепел
Щом да даваме от себе си , е нашата добродетел
Щом за други сме невидими , отрязани са крилете
Забравени във бутилката , изсъхнали като цвете
И ето пламъкът в очите ни превръща се във пепел
Щом да даваме от себе си , е нашата добродетел
Щом за други сме невидими , себе си запазете
Отваряйки бутилката , за родено в душата цвете |
|---|